Детето убива буболечки: любопитство или сериозен проблем

Много родители се ужасяват, когато видят с какъв ентусиазъм любимото им дете мачка мравка с обувката си или откъсва краката на скакалец. Експертите обаче казват: квалификацията на подобно поведение като проява на жестокост, е напълно погрешна.

Дете гледа богомолка. Снимка: Getty

Жестокостта е умишлено причиняване на вреда, а 3-4-годишно дете по никакъв начин не е способно на това: то не разбира, че наранява буболечката. Ако й причинява страдание, определено го прави неволно. Това обаче не означава, че трябва да му се позволява да безчинства. Необходимо е да му обясните, че не бива да прави това.
Добре е също так да разберете какво е събудило такава „страст“ у него: чисто любопитство или психологически проблем.

Млади натуралисти

Децата много често проявяват чисто изследователски интерес към насекомите. Те искат да видят какво има вътре в бръмбара и се стремят да го „разглобят“ на части, точно както правят с количката или с куклата. Няма нужда да търсите злонамереност в това.
Детето не „унищожава всичко живо“, а просто смята, че бръмбарът е “направен“ по различен начин от нас и, че не го наранява.

Деца, клекнали в тревата, наблюдават буболечка. Снимка: Getty

Друг мотив, който детето може да има, е да изследва въпросите на живота и смъртта.
За първи път то се замисля за тези понятия на 4-5 години. За да разбере в игра, му трябва ясен пример.
Затова за ролята на експериментални субекти децата най-често избират насекоми. Когато то удари с ръка мухата, проверява дали тя може да се съвземе и след това да лети или не.

Случва се детето да проявява „жестокост“, когато е ядосано.
То може да изпита подобни чувства, ако родителите постоянно му говорят за това и да поиска да „оправдае“ думите им.

Скрити мотиви

Понякога децата започват да мачкат насекоми, за да бъдат като всички останали.
Подобно поведение е по-характерно за плахите и срамежливите, защото се чувстват по-безпомощни. Те трябва да бъдат научени да проявяват смелост и да бъдат по-уверени в себе си.
Някои деца се държат безцеремонно с насекомите по различни причини. Например, по този начин искат да демонстрират своята сила и мощ. Тази нужда обикновено се изпитват тези, които имат много строги или авторитарни родители.
Чувствайки постоянен натиск, те се стремят да „изпуснат парата“ по достъпен начин.
Насекомите попадат под ръката им, защото не могат да отвърнат на удара.
Оказва се, че детето несъзнателно копира модела на поведение на родителите си и започва да потиска по-слабите.
След като забележаг подобно поведение, възрастните трябва да променят отношението си към хлапето, да станат по-търпеливи, да започнат да се интересуват от неговото мнение и да му дадат възможност да поема инициативата по-често.

Момче проучва бръмбар. Снимка: Getty
Не винаги обаче става въпрос за родителите.
Понякога вина имат неговите връстници, които се отнасят зле към него: подиграват му се, не го приемат в игрите си, тормозят го.
Когато изпитва психологическо насилие, то ще се държи по подобен начин с по-слабите от него, за да се утвърди.

Ако въпреки всички съвети и забрани детето продължава да измъчва насекомите, трябва да се консултирате с психолог. Може би има по-дълбоки причини и се нуждае от помощта на специалист.
Каквито и да са причините, родителите не бива да драматизират ситуацията и да казват, че детето, че е жестоко, че е зло и безсърдечно. То няма да може да разбере своята вина. По-добре е да му кажете, че буболечката е жива и също я боли.

По материали на Parents, Мона Василева